Спрямо центъра на галактиката

Както Земята обикаля около Слънцето, така то обикаля около центъра на нашата галактика – Млечния път – с период приблизително 220 милиона години, но в същото време се движи нагоре-надолу. Има момент, в който Слънцето преминава точно през галактичния диск, следователно съществува и точно подреждане на една линия на Слънцето, Земята и центъра на галактиката. Периодът обаче е толкова голям (64 млн. години), че астрономите трудно биха могли да определят точния момент, в който това ще се случи.

Разбира се, това подреждане няма ефект върху Земята и Слънчевата система. То е просто пресичане на една въображаема линия в Космоса.

Има друг тип галактическо подреждане, при което Земята, Слънцето и центъра на галактиката са в една линия от гледна точка на Земята. Това се случва всяка година по време на зимното слънцестоене на 21 декември, но в резултат на прецесията на земната ос датата ще се промени.

Спрямо планетите

Първо, идеално подреждане на една линия на всички планети в Слънчевата система е изключително трудно, защото орбитите им са леко наклонени в сравнение с орбитата на Земята.

Според изчисления, които подробно можете да видите на http://www.etsu.edu/physics/etsuobs/starprty/22099dgl/planalign.htm такова подреждане може да се случи веднъж на 8.6 x 10⁴⁶ години, което показва, че такова събитие няма да има през цялото съществуване на Слънчевата система (възрастта на Слънчевата система е изчислена на 4,6 млрд. години, а оставащият живот на нашето Слънце е около 5 млрд. години).

Тъй като другите планети са далече от Земята, силата, с която те действат на нашата планета, е много малка. Затова дори хипотетично изравняване или нещо подобно не би оказало голям ефект върху нея.

Дори когато се съберат гравитационните сили на всички планети спрямо Земята, тяхната големина би била много малка спрямо силата, с която Слънцето привлича нашата планета. Според изчисленията на Д-р Фил Плейт общата гравитационна сила на планетите при такова подреждане би била по-малко от 2 процента от тази на Луната. При движението на нашия естествен спътник около Земята по своята орбита, която също е елипса, разликата в гравитационните сили в перигей и апогей е 25 %. Следователно всеки месец планетата ни преживява промени с 10 пъти по-голямо влияние, отколкото външните планети.

Отново на този сайт можете да видите подробните изчисления, които показват, че общата гравитационна сила възлиза на 1.7 % от тази на Луната. http://www.etsu.edu/physics/etsuobs/starprty/22099dgl/planalign.htm

Подреждането на планетите е една от най-често експлоатираните причини за катастрофални последици за Земята. Периодично се появяват съобщения за периодично подреждане на планети и за хората незапознати със същността на явлението е обяснимо, че то предизвиква стрях, защото това са небесните тела, които са най-близо разположени до Земята. Ние знаем, че това нещо дори и да се сличи няма да доведе до пагубни въздействия върху Земята. Подравнявания на планетите и Слънцето се случват, но разглеждано в по-широк смисъл. За 2 планети това може да стане сравнително често. Юпитер и Сатурн наистина приблизително на всеки 20 год са в съединение - т.е. ние ги виждаме много близо една до друга на небето. Петте видими с просто око планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн са заедно на небето в област около 25 градуса веднъж на 57 год. А веднъж на 200 год всички планети могат да застанат от едната страна на Слънцето и наблюдател от Земята да ги вижда в квадрант от около 90 град - това вече е доста като време спрямо човешкия живот, но съвсем не толкова много в историята на Слънчевата система.