Какво е земното магнитно поле?


Земното магнитно поле (магнитно поле на Земята) или геомагнитното поле е естествено силово поле на Земята, чиято основна част може да се разглежда като магнитно поле на хомогенно намагнитена сфера или поле на магнитен дипол, чиито полюси обаче не съвпадат с географските полюси на Земята. Южният магнитен полюс е ориентиран по посока на географския северен полюс, а северният магнитен полюс - по посока на географския южен полюс. Въображаемата линия, свързваща северния и южния магнитен полюс, би сключила ъгъл от около 11o с оста на въртене на Земята.


Земното магнитно поле поражда магнитосферата, която се простира на десетки хиляди километри от Земята. На повърхността на Земята големината на естественото магнитно поле е от 30 до 60 микротесла.


Произход


Геомагнитното поле се генерира в течното ядро на Земята от действие, подобно на това на динамото. То произлиза от конвективни движения в течното, електропроводимо ядро на Земята.


Елементи


Стойностите на различните елементи на геомагнитното поле непрекъснато се менят по място и време. Според периода, за които се разглежда вариацията на даден елемент по време, се различават денонощни, годишни и векови вариации. Следователно при съставянето на геомагнитна карта на някой от елементите на полето трябва стойностите му във всички точки от картата да бъдат отнесени към някакъв определен момент, който се нарича епоха.


Естествено движение


Разгледано цялостно, магнитното поле на Земята може да се уподоби в общи линии на магнитно поле на еднородно намагнитена сфера. Оста на така намагнитената Земя съвпада с магнитната ос, т.е. с линията, която съединява магнитните полюси. Това теоретично поле на земното кълбо се нарича поле на еднородното намагнитване. То е симетрично спрямо магнитната ос. Неговият интензитет в дадена точка от магнитната повърхнина се означава с Т(0). Това поле се приема за нормално магнитно поле. Действително съществуващото магнитно поле на Земята показва отклонения в една или друга посока от това теоретично поле. Тези отклонения се наричат магнитни аномалии. Според големината на площите, за които се отнасят, аномалиите се подделят на: континетални, регионални и локални, като аномалната част на интензитета на полето се означава съответно Т(1), Т(2), Т(3). Интензитетът Т на наблюдаваното поле в дадена точка на Земята може да се счита като геометрична сума от споменатите полета Т = Т(0) + Т(1) + Т(2) + Т(3).



следва


Планетариум - Смолян, 2012