„А на 22 декември 2012 г. ще се появи нова неправдоподобна история и целият цирк ще започне отначало. Защото колкото и нови небесни тела да се открият в нашата Слънчева система, винаги ще има потребност от тайнствената Планета Х”.

„На лов за Планетата Х” Говърд Шилинг

Планетата Х

Терминът „Планета Х” се използва от астрономите, когато става дума за възможен или предполагаем обект. След като обектът бъде открит, му се дава реално име, както е например в случая с Плутон и Ерида – всеки от тях за известно време е наричан Планета Х.

Плутон

Още през далечната 1843 г. Джон Коуч Адамс (британски математик и астроном) изучава орбиталните смущенията на Уран и заключава на базата на гравитационни взаимодействия, че трябва да има още една - осма планета. Това довежда до откриването на Нептун, обикаляща на разстояние от 30 АЕ от Слънцето. Установени са многобройни случаи, където този метод е бил използван за да се установи съществуването на други тела в Слънчевата система, преди те са били директно наблюдавани. Нептун също има орбитални смъщения. С откриването на Плутон през 1930 г. се е смятало, че е намерена Планетата Х. Масата на Плутон е малка, и след като орбитата на Харон (луна на Плутон) е анализирана, било установено, че масата на системата Плутон-Харон е твърде малка, за да повлияе на орбитата на Нептун. Откакто тези факти стават известни, астрономите търсят друго, по-масивно тяло, което може да обясни орбиталните смущения, наблюдавани в орбитите на Нептун и Уран. Сега това търсене става популярно като "търсене на Планетата Х", което буквално означава "търсене на все още неидентифицирана планета."

Ерида

Ерида е една от няколкото планети джуджета, открити от астрономите зад орбитата на Плутон. Както и Плутон, Ерида е по-малка от нашата Луна. Тя се намира много далеч от нас и орбитата й никога не се приближава на повече от 4 милиарда мили. Няма никакви тайни за Ерида и нейната орбита, както лесно можете да проверите в интернет.

следва